Събота, Април 21, 2018

Да бъдем родители

Безспорно по-трудно е да бъдем родители. Когато няма кой да ни учи как да създадем семейство и да възпитаваме децата си, ние повтаряме опита на своите родители и често копираме техните възпитателни методи. Дори отричайки родителите си, без да съзнаваме често използваме моделите, които те ни дават.

Учим се не толкова от въплътените ни правила, колкото от онова, което наблюдаваме в поведението на възрастните(техния пример). Ако рецептите се различават от примера то най-вероятно е родителите да  се сблъскат с обидата и протеста на детето чудейки се, защо ли е станало такова.

Стилове на неправилно възпитание

Моделите зависят и от значимите други ( приятели, роднини, съседи), както и от взаимоотношенията между родителите. Ако последните са лоши, децата могат изцяло да се откажат от налаганите родителски норми.
Ако познаваме моделите на родителство, можем да  се опитаме да ги отхвърлим не повтаряйки чужди грешки върху децата си.


1. Емоционално отхвърляне. Възпитание при,  което детето е лишено от доброжелателно отношение и липса на емоционална подкрепа. Такова дете чувства болезнено липсата на топлина и обич. Бързо разбира, че е в тежест за родителите си, че без него биха живели по-добре това го прави ненужно и отхвърлено. Ситуацията се усложнява, когато се демонстрира, че някой друг брат или сестра са значително по-ценни. Емоционалното отхвърляне може да бъде и скрито. Такива  са случаите, в които оправдавайки се с прекомерна заетост родителите прехвърлят грижата за детето върху други хора. Изпитвайки известни угризения те понякога го затрупват с демонстративно внимание и грижи - скъпи играчки, пищни празници. Въпреки това детето чувства изкуствеността на подобни ситуации. Този модел, засилва тревожността и чувството за непълноценност у децата, а понякога ги прави необосновано агресивни и жестоки.


2. Покровителствена свръх опека. В този случай акцентът е не толкова върху контрола, колкото върху прекаленото опекунство. Родителите са обедни ,че тяхното дете е най-доброто, най-умното,  най-хубавото. Постоянно го покровителстват и предпазват от най - малките трудности и задължения. Още от най-ранно детство то расте в обстановка от възторзи, похвали, безгранично обожание. Така постепенно детето се превръща в отчаян егоцентрик ,стремящ се винаги да бъде в центъра на внимание, да бъде забелязван, да постига всичко с минимум усилия. В същото време му се отнема възможността да се учи от собствения си опит, да придобива самостоятелност и отговорност. Този модел понякога се съчетава с повишени морални изисквания. Родителите се надяват детето на всяка цена да осъществи техните високи амбиции и несбъднати мечти. Създава се трудна ситуация, от една страна да не разочароваш родителите си , от друга липсата на умения да го постигнеш.


3. Доминираща свръх опека. При този модел ,родителите, за да запазят децата си от „лоши’”  влияния, използват цяла система от забрани и ограничения. Налага се постоянен контрол, постоянно наблюдение, дори унизително следене .Постоянните забрани, невъзможността да се взимат собствени решения объркват детето. Отнема му се свободата, възможността да придобива опитност, да се учи на самостоятелност. Като логично следствие през юношеството децата разкъсват всички забрани и се насочват  към всичко забранено - т.е.  улична компания. Друг вариант на този модел е създаването на  пречупен, безинициативен, несамостоятелен човек, залепен за "полата на майка си” и  обречен на самота.

4. Формалният контрол. Метод на поведение свързан не с пълно отхвърляне(ненахранено, необлечено), а с липсата на родителско внимание, грижа и подкрепа, когато родителите се отнасят крайно формално към задълженията си. Тогава детето се научава да заобикаля формалния контрол и заживява собствен живот, за съжаление често свързан с  а социална компания, безделие, скитничество.


5. Жестоко отношение. Този тип възпитание днес рядко се проявява открито под формата да побои, унизителни наказания, прогонване от дома).Често жестокото поведение не се изразява чрез физически действия, а в пълно духовно безразличие към детето и другите членове на семейството. Така се създава обстановка лишена от взаимна подкрепа и топлина, където всеки сам се грижи за себе си. Такъв начин на възпитание засилва детската агресивност, желание за отмъщение, способства за развитие на садистични наклонности.

Какви родители искаме да бъдем? Зависи само от нас !

Ето няколко препоръки, които могат да ни бъдат от полза:


Доброжелателност - нека се интересуваме повече от това, което  изпитва нашето дете, когато се радва или тъжи, когато успява или не; нека проявяваме повече топлота ,загриженост, подкрепа.
Общуване – нека се научим да изслушваме и се опитваме да разбираме нашето дете. Тогава ще знаем какво иска, и какво да му кажем, за да ни послуша.


Разумен контрол – да влияем и контролираме детето съгласно тези норми и правила, които сами спазваме . Ако искаме повече, нека първо сами се научим на това.
Нека съобразяваме подходите и изискванията си с възрастта на детето, с нивото му на опит, умения, интелектуални възможности.

На пръв поглед изглежда просто, да спазваме препоръките за родителство, ако само сме усведомени за тях. Истината е, че трябва да се опитваме да ги умеем(прилагаме на практика.)
Автор: Ив.Игов

Потребителско Меню

www.bet365.com best odds.

Look revie here - Online betting full information by artbetting.net
Reviw on bokmaker Number 1 in uk w.artbetting.net William Hill
Full Reviw on best bokmaker - Ladbrokes l.artbetting.net full information